Home Анализи и коментари В политиката, както навсякъде другаде, трябва да „минеш по стълбицата“. За един политик не следва да има маловажен проблем
В политиката, както навсякъде другаде, трябва да „минеш по стълбицата“. За един политик не следва да има маловажен проблем

В политиката, както навсякъде другаде, трябва да „минеш по стълбицата“. За един политик не следва да има маловажен проблем

0
0

Преди няколко дни написах текст във фейсбук, че в тази предизборна кампания поради лични и служебни ангажименти, за първи път от 10 години, не участвах активно. Но всичко си има своите добри страни – това ми позволи да наблюдавам кампанията от страни, да виждам плюсовете и минусите много по – добре, отколкото, ако бях вътре „в огъня“.

Политическите партии традиционно заложиха на няколко познати и няколко непознати лица в своите кандидатски листи. Познатите разбира се, са в челото на листите, по – малко известните са втори фронт.

Също толкова традиционно кандидатите обикаляха неуморно села и паланки, взимайки участие във всяко мероприятие – гражданско или общинско. В повечето случаи обаче се срещнаха с партийния си актив.

Неизменна част от предизборната кампания бяха плакатите. Как не разбраха политическите партии и техните лидери колко нелицеприятна и отблъскваща гледка са налепени и след това накъсани плакати в и без това замърсения ни град? Тук искам да обърна внимание, че Младежко обединение в БСП имаше идея тази практика да се затвори, но не се случи поради ред причини. Сега ГЕРБ взеха решение да не лепят плакати и това беше добре прието.

Относно програмите и политическите ангажименти, то всички партии заложиха на националистическия момент, стабилността, повишаване на доходите. Разлики, особено при двете големи партии (БСП и ГЕРБ) има и то основни в политиките за образование, СЕТА, управление на здравеопазването, средства, заложени за развитие на културата.

Опитът и съответно липсата на такъв в политиката и управлението на различни нива, пролича в изказванията, интервютата и изявленията на всеки един кандидат. Във всяка една професия, в политиката особено, независмо дали я възприемаме като професия, призвание или и двете заедно, е небходимо да „минеш по стълбицата“ и особено много – да четеш, да си чел и да имаш познания и опит.

Накратко, кандидатите представляваха своите партии пред своя електорат. Благодарение на преференциите има разширение в подкрепата за някои партии, от присъствието на гражданската квота също.

Това са моите скромни наблюдения, без да претендирам за изчерпателност. Публикацията ми отпреди няколко дни в мрежата завърши с изречението, че ще кажа откровено дали щях да гласувам, ако бях далеч от политическите процеси.

Да, щях да гласувам. Смятам, че гласуването ни дава правото да определяме управляващите си. И не, това изречение не е от наивитет. Ако гласуваме всички, неутрализираме корпоративния вот, както и традиционния на определени етнически групи. Гласуването е начин да покажем на една партия и личностите в нейните листи, че сме одобрили и приели програмата й и ще очакваме да я изпълнява. Гласуването е начин да заявим „Аз искам от вас да направите…“. И те трябва да го направят. За това са избрани. Маловажен проблем за един политик не следва да има.

Пожелавам успех на новите народни представители от Перник. Винаги да работят в интерес на хората!

Милена Милошева