Home История и традиции За Великден в стария Перник публикуваме разказ на баба Вита Зарина, записан от етнографа Цветана Манова
За Великден в стария Перник публикуваме разказ на баба Вита Зарина, записан от етнографа Цветана Манова

За Великден в стария Перник публикуваме разказ на баба Вита Зарина, записан от етнографа Цветана Манова

0
0

Разказът за пролетните обичаи в Перник е записан от Цветана Манова, целият текст в оригинал може да бъде прочетен в нейния сборник „Сокове от корена“, етноложки интервюта, Перник, 2011 г.

Информатор: Вита Зарина, родена през 1911 г. в село Перник

Откъс за Великден

Ето сега например идва Великден. Ще нашарите яйцата, ще се чукнат децата колкото за адет и това ще ви е празникът. А ние едно време започвахме да се готвим за Великден още от Луда неделя (Тодоровден). От тоя ден мама започне да събира яйцата в една тенекия. Нарежда ги – ред яйца, ред – сламица, ред яйца, ред – сламица. Събере така стотина – двеста. Не ни дава нито да ги пипнеме, нито да хапнеме от тях, това са яйцата за Великден!

В неделята преди тоя празник се облечеме в стари литаци, откачиме черчеветата от къщите и отидеме на реката да ги миеме. И от нашата махала над Струма, и от Варош, и от по – далечните махали – отвсякъде надойдат в коритото на реката. Тия, които живеят по – далечко, тръгнат по – раншко. В реката се напълни с народ. Стане весело. Отишли сме да миеме, а стане като на празник – плискаме се с вода, песни пееме, веселби вървят. 

…..

Цветана Манова: Кога се боядисват яйцата?

На Велики четвъртък, пред изгрев слънце, мама вземе един голям котел, сложи го на огнището, свари всичките яйца и започне да ги боядисва. Боядисва ги червени, зелени, модрикави (син нюанс) – всякакви. Червените – за здраве, зелените – за сила и за берекет, а модрикавите…модрикавите тя най ги обичаше, знаеш ли защо?  Защото, ако е цъфнал люлякът, модрикавите яйца много му отиват…

Докато мама боядисва яйцата, ние, децата, не ставаме от постелята – чакаме да дойде да ни пипне по челото, брадата и бузите с първото червено яйце. Това се прави за здраве, затова цял си ходиме с боята. Па и не само ние, всичките деца из селото на тоя ден са червени като гюлчета. 

Като ни залиси мама с първото червено чйце, иде та го остави пред иконата на Богородица, на иконостаса. Там стои цяла година. Ако се разболее човек или добитък, му се дава трохичка от него, та да оздравее. Така е било. 

Другите яйца стоят в една голяма кошница и никой не ги пипа до неделя. 

Цветана Манова: Три дни търпите и не вземате нито едно яйце!

– Някои невести боядисват яйцата в събота, ама това хич не е хубаво. Ако се боядисат в четвъртък, ще траят по – дълго, а ако направиш това в събота, ще се развалят бързо.

Седмицата преди Великден…трябва която от нас каквато женска работа е заработила, да си я довърши, та да е спорна годината. Оставиш ли от тая женска работа за есента и тя ще те остави…

В четвъртък след обяд камбаната бие на радост. Значи тогава започва тоя празник. Дванадесет евангелия се четат на същата тая вечер в черквата. В петък сутринта има друга черква – тогава се изнася плащеницата и тичаме децата да се провираме под нея. И възрастните ходят, и всички ходят да се провират. Това е Разпети петък – тъжен, тежък ден. Тогава е разпнат Исус и ние всички през целия ден плачеме. Никой нищо не работи на тоя ден. Само на черква ходиме и плачеме. Знаеш, аз съм вярваща християнка и много съм плакала, че неверниците са разпнали Христос. 

Съботата е много дълга и така си се казва – Дълга събота. Миеш, чистиш, переш, доработваш, литаци донизваш, ако си занизала, дантели доплиташ, ако си заплела, и ден се не свършва. Мисля, че това е най – дългият ден от цялата година.

Цветана Манова: Какво правите на тоя дълъг ден?

Тогава се и меси. Мама изпече една фурна хляб, след хляба изпече и една фурна с кукулничета и един голям яйченик. Кукулничетата са малки завити хлебчета с яйченца в средата, а яйченикът е голяма погача с пет яйца, сложени отгоре на кръст. Трябва да са боядисани, мама слагаше червени. Козунаци тогава нямаше, козунаците излезнаха много по – късно. Чак като станах невеста, започнахме да ги месиме, някъде около тридесета година трябва да е било. Тогава започнахме да печеме след яйченика и една фурна козунаци. А като бях детенце, мама не знаеше козунаците. За тоя ден се месеха само хляб, кукулничета и яйченици. 

В неделя мама стане първа, вземе едно червено яйце и отиде на нивата, та го зарови в браздата при житото. Това се прави, та да ни е червено и здраво житото и да не ни го обират бабички – магьосници. Имаше тогава такива. Зарови тя яйцето и после през лятото, като изкласят ония ми ти жита, като се преклопат леко надолу – да ти е мило да ги гледаш. 

На тоя ден, на Великден всеки трябва да облече всичко ново, от горе до долу ново. Месеци преди това шиеме, плетеме, веземе, купуваме каквото трябва за всеки. Всичко трябва да е ново, необличано и да е най – хубавото. И децата, и големите, и старците – всички обличат само нови дрехи. Мама, като ни направи литачета, ризлета, чорапчета – всичко свети върху нас от красота. Ние бяхме няколко момичета, нямахме брат, а тя беше една мераклийка – гласеше ни като петачета. Всички в нас гледаха. Радост, та радост! И земята, по която стъпвахме, се радваше. 

Излезнеме навън и започнеме да се чукаме с шарените яйца. Този, който има най – здраво яйце, той ще е най – здрав и най – късметлия през годината. Затова ги избираха по – големи и по – остри отпред. Ако някой познава тия с двата жълтъка, ги търси тях. Аз си избирах моите яйца по хубост, гледах да са най – весели.

Чукаме се, чупиме яйцата и само тичаме до къщи за нови. Никой не ни се кара, че сме ги изпочупили, това е за здраве. А колко игри с яйца сме играли…Като се качиме на някоя височинка, като наредиме яйцата на една редица и като ги пуснеме отгоре по нанадолнището всичките заедно…Уж да гледаме кое ще стигне най – първо, ама те се объркат, изпочупят се по камъчетата…А тревата стане цялата шарена, като че ли сме нахвърляли цветя по нея. 

А през това време цигани – музиканти обикалят от двор на двор и свирят – ходят на честито. Честитят ни с „Христос Воскресе“. Тия музиканти с радост идват във всяка къща и ние с радост ги посрещаме. Свирят, свирят, свирят. Мама и тате им дават кукулници, яйца, хлябове. ……

После седнеме да обядваме и ако някой през това време ни дойде на гости , да видиш какво е радост! Чужд човек, ако ти дойде на тоя ден вкъщи, значи се придава хубавото в тоя дом. И ние се радваме, радваме. На Великден се ходи у кумовете, младите ходят при по – старите, момите ходиме при приятелки от други къщи.

……………

Запис: Цветана Манова, април, 1988 г.

Снимка: bgfactorcy.net

Светли празници и дано разказът ви е харесал!