Home Анализи и коментари За децата на Перник – няколко думи
За децата на Перник – няколко думи

За децата на Перник – няколко думи

0
0

Автор: Даниела Цветанова

Перник може да се гордее с прекрасните си и талантливи деца! Нека да погледнем как тези деца стават такива и благодарение на какви усилия. Това, което се явява като гордост на Перник, за съжаление е само и единствено благодарение на много труд и изразходване на средства, които понякога са непосилни за родителите!

Не вярвам да има родител, който не желае да предостави на детето си възможност за развитие, успех и добро образование! За да имат обаче тези възможности, преди всичко трябва да научим децата на първо място да бъдат деца!

Ще започна от първопричината за текста, който достига до Вас!

Когато синът ми беше на 6 години, започнах подписка, която беше с цел община Перник да възстанови две детски площадки на територията на квартал „Иван Пашов”. Лятото на 2016 г., когато входирах подписката, в рамките на месец получих отговор, че проекта ще бъде реализиран през 2017 г. Живеещите там знаят, че такъв проект нямаше. 2017 г. започна санирането на блоковете и площадките бяха използвани за склад за строителните материали. Реших, че ще се отложи за 2018г. Можете да предположите какво се случи! Няма нищо направено! При отправеното ми запитване с приложен отговор от кмета г-жа Церовска, ми беше отговорено, че проекта ще бъде включен в бюджета на Общината за 2019 г. Когато той излезе като информация, такъв проект НЯМА!

Може би ще си кажете, че това не е наложително в момента. И бих се съгласила, ако поне по някакъв начин се мислеше за децата в града ни. Ще продължа със здравеопазването. Нашите деца са застрашени от това да останат без достъп до детско отделение! Може би ще си кажете, че така или иначе търсите специалисти в София. Може би очаквате, че там всички са светила! В нашата болница има също толкова добри специалисти, колкото и в столицата! Тук обаче, колкото и да искат да помагат, не винаги успяват, защото винаги нещо липсва! Колкото и странно да звучи, понякога нямат дори лепенки или медикаменти! Да кажем, че се наложи спешно да посетите нашата болница. Картинката ще бъде следната:

Отивате в бърза помощ, детето Ви е с висока температура. Сядате и чакате 10-15-30 минути. Независимо дали преди Вас има 1 или 10 други пациента. Най-накрая Ви приемат и преглеждат детето. Изпращат Ви на рентген. Там минавате бързо, но……. тъй като няма кой да разчете снимката се налага да чакате още 30 минути. УАУ бързата помощ е наистина БЪРЗА! Отивате най-накрая в детско отделение. Там Ви казват, че детето трябва да постъпи на легло за лечение. Това е добре! Най-накрая някакво развитие и надежда, че детето ще се лекува и оправи. В случаите, в които обаче баща трябва да остане с детето си в болницата, дори и да е за кратко(майката да си вземе дрехи или да се изкъпе, или да се погрижи за другото детенце-бебе например) се оказва, че бащите нямат място в детско отделение! А ако е самотен баща и няма кой да остане с детето в болницата?! Ще подминем тази възможност, защото може да Ви се стори невероятна, но аз говоря за реални случаи! Отивате и лекувате детето си! След седмица всичко вече е наред. Хепи енд!

„Уморих се от натовареността на отделението, от борбата със системата, с ръководства, всички ръководни органи на областта да облекчим натовареността на отделението . Тази нощ бях сама дежурна. Няма къде да ги изпратиш, няма кой да ти помогне. Ако имаш пациенти, преглеждаш ги, после се връщаш в амбулатория“, обясни в ефира на „Здравей. България“ д-р Евтимова.

Защо трябва да се стига до там? От кога е този проблем? Защо общината не е взела превантивни мерки, за да бъде предотвратен този проблем?

Все въпроси, на които ние трудно бихме дали отговор!

Е, детето Ви вече е здраво и във възраст да тръгне на училище. Това е повод за радост и вълнение от страна на родители и деца. Какво виждаме обаче тук? Ако решите детето Ви да получи добро образование имате малък избор от училища, където да го запишете. Защото само в някои от 10-те ОУ биха привлекли Вашето внимание. Как? С доброто име и възможностите, които предлага на децата. Избрали сте вече и училище. Картинката там е следната:

Родителска среща – пари за учебници, помагала и др. Екскурзиите, на които ние ходехме (а не съм толкова стара!) отсъстват от плана! Всеки родител свързва тези срещи само и единствено с една любима фраза – „Вход-безплатен, изход- 100 лв.“. Не трябваше ли поне в началните класове, образованието за децата ни да е безплатно? Явно не!

Преминаваме към по-горните класове. Горди от нашето дете и усилията, които полага, за да получи така желаните от нас знания. Там картинката за избор на училище е същата. Независимо от всичко обаче, в нашата община започва един глад за ученици! На фона на всичко това, се закриват училища! Избора отново е между една шепа. Да не говорим, че на децата, които не са от гр. Перник им се налага да пътуват до тук, за да получат образованието си!

А какво се случва в района на училищата?! Аз не се чувствам спокойна, когато знам, че има възрастни хора, които навлизат с автомобилите си неправомерно в затворени улици и застрашават децата ни! (Госпожата, която заснеха пред „Петър Берон)

Но може би и това не е кой знае какъв проблем!

Това дете, което навлиза в своята осъзната възраст, започва да изгражда своите интереси и своята личност като човек, е препънато от едно малко високо за него стъпало!

ИЗВЪНКЛАСНИ ДЕЙНОСТИ!

Дали то проявява самоинициатива или пък е заради амбициозни родители, всяко дете ходи на поне едно нещо извън училище. Изберете си:

Спорт, език, танци, изкуство, шах.

Ако при нас имаше възможност за безплатни уроци, сега не е така!

Искаш да се занимаваш с нещо- чудесно! – ПАРИ!

Искаш да се реализираш в нещо- чудесно!-ПАРИ!

Ще кажа само няколко думи за спорта в града ни. Спортните зали са в уникално състояние! Студени съблекални, разпадаща се фасада и още някои други проблеми. Екипи – чудесно – пари, понякога много пари! А децата-те се стараят, печелят медали и са горди с постиженията си! Защо общината не може да се гордее и да поощри тези толкова талантливи и надарени деца?! Едва ли не може да ги подпомогне! Да помогне и на родителите, които толкова са се лишавали, за да могат децата да станат толкова добри в областта, в която се занимават!

Е, с много усилия родителите успяват да се лишат от нещо, за да дадат най-доброто на своето дете! Няма родител, който няма желание детето му да получи възможност! Поне аз не съм срещала такъв!

И в един прекрасен момент тези деца стават възрастни, които са обречени да не могат да си намерят работа, защото нашият прекрасен град не предлага каквито и да е възможности за реализация. Да не говорим за разликата между средното и висшето образование! Ако искате детето Ви да продължи образованието си, трябва да ходи на частни уроци за подготовката. – ПАРИ!

И горките родители цял живот правят лишения не само към себе си, но и към собствените си деца, защото ако детето иска нещо, то трябва да се лиши от друго нещо!

Много тъжно ми става, когато чуя деца да говорят за пари! Старая се да не говоря за това пред сина си. Те трябва да знаят стойността на парите, но нека не свързват своите спънки в живота заради средства! Рано или късно тези деца ще станат възрастни и ще им се наложи да дойдат на мястото на своите родители! Нека не крадем детството им с размисли за пари и дали ги имат или нямат! Нека имат място за игри и забавления! Не всички деца могат да посещават градският парк или площадките на „Тева”. Има и други деца, колкото и да е невероятно! А образованието и здравеопазването са за всички! Нека хората, отговорни за всичко се вземат в ръце и направят всичко възможно, за да може децата ни да получат всичко това тук! В нашият прекрасен град! Нека не се срамуват от къде идват и да се чувстват ощетени, защото живеят в гр. Перник! Това, което виждам аз е, че децата ни са ограбвани от раждането! Крадат местата им за игра, крадат местата, където те могат да бъдат деца! Омаловажават труда им, когато не получат признание! Крадат образованието им! Крадат възможностите им за развитие – лишавайки ги от развитие! Децата ни са талантливи, добри, можещи! Нека ограничим тези кражби, за да могат те да изживеят най-прекрасните си и невинни години добре!

Нека оставим децата си да бъдат просто деца!