Home Анализи и коментари Къде са ценностите и устоите на обществото? Може ли „свободният пазар“ да регулира дори социалните дейности?
Къде са ценностите и устоите на обществото? Може ли „свободният пазар“ да регулира дори социалните дейности?

Къде са ценностите и устоите на обществото? Може ли „свободният пазар“ да регулира дори социалните дейности?

0
0

Източник: www.epicenter.bg

Какво да се прави в XXI век?
Проф. Димитър Иванов, д.н.

В потока на празноговорене по електронните и печатните медии наскоро забелязах едно мнение на млад човек, при това преподавател на още по-млади хора.
Доц. Герасим Петрински публикува в електронен сайт неочакван анализ, който се родее с Хегелово-Марксовата школа в обществознанието. Очертава характеристиката на съвременната епоха на неолиберализма и дори формулира основното  противоречие в два аспекта.

Първо – между държавата и идеологията, от една страна, и икономическите елити, от друга.

Второ: между пълната икономическа свобода и социалната сигурност и политическата стабилност, като нейн необходим ограничител.
Защо това двуаспектно противоречие е основно в епохата на пазарна и информационна глобализация и на претендиращия за господсто еднополюсен свят на XXI в.
В държавите, които са господари на света – САЩ и Европейския съюз – управляват дясноцентристки партии и коалиции (често те са широко отворени в политическия и идеологическия спектър), които са ярки защитници на корпоративни либерални интереси. При това, за да могат да бъдат съвместими в една коалиция (макар и от различни политически семейства), те изоставят традиционната си идеология – консервативна, социалистическа, либерална – и се отдават на практикуването на фундаменталистки пазарни идеи.

Свободният пазар е издигнат в култ, включително в социалните дейности, „невидимата му ръка“ регулира всички аспекти на живота.

Лозунгът „нито десни, нито леви“ се приема на въоръжение от политици като Еманюел Макрон и Тереза Мей, но и от Росен Плевнелиев и Бойко Борисов. Затова и всеки, които заговори за държава и държавност е гледан с неприязън от елитите, чиято „идеология” са парите и неограничаваната консумация на стоки и услуги.
Твърденията, че правата и свободите са над закона и морала, че е недопустимо ограничаването на личните инициатива и способности на либертарианския човек са дълбоко порочни в социален и морален смисъл.

Защото тогава обществото се подчинява на „законите на джунглата“ – по-силният, по-умният, по-бързият и по-безскрупулният (разбирай-съвременният десоциализиран капиталист) изяжда по-слабите. Невярно по смисъл е съждението, че пълната икономическа свобода е съвместима с обществения интерес и обществената сигурност. Натрупването на огромни лични богатства е несъвместимо с политическата стабилност – тя се нарушава от съпротивата на икономически ограбеното и морално обиденото мнозинство.
Липсата на идеология (известно е, че историята на света е история на идеите и борбата между тях), дава възможност на финансовия елит и лидерите му да се нагаждат към формата на тази „идеология“, чиято партия (коалиция) е получила властта на уж свободни и демократични избори.

А изборите са псевдосвободни, защото масовото съзнание е промивано в духа на „свободния пазар“ от медии, политолози, социолози и „тинк-танкове“, обслужващи „новия неолиберален световен ред“; те са псевдосвободни, защото това, което партийните елити обещават и електоратът подкрепя, никога не са изпълнява; защото се купуват гласове на зависими от капитала граждани и цели общности; защото избирателните комисии фалшифицират резултатите в полза на господстващата корпоративна тенденция.
Така е и у нас: днес подкрепяме СДС, утре НДСВ, вдругиден ГЕРБ, при нужда – БСП и ДПС, чиито електорати са сходни в своята бедност и социално изкючване. Това прилепване на политическия елит на България към всеки, който е на власт му осигурява безметежно ограбване и обезличаване на държавата и обществото.

Както се получи в най-пълна форма при Иван Костов и трите правителства на Бойко Борисов, под прикритието на неверната теза, че модерният свят е „деидеологизиран” и че националната държава трябва да бъде изместена от корпоративната.

Партията ГЕРБ през последното десетилетие печели избори и управлява без идеология. Семействата Буш и Клинтън и Обама превърнаха САЩ в самоизяждащ се световен хищник до такава степен, че сегашният им президент Тръмп рискува поста си докато опитва да възстанови нормалността на Велика Америка.

Що се отнася до Европейския съюз, то нещата са още по-зле, отколкото в Съединените щати. Самозабравилият се финансов капитал отдавна няма националност, защото не му трябват ограниченията и ангажиментите към националната държава, а само безконтролен пазар – все по-широк и господстващ на всички нива на потреблението и съзнанието.

Затова и елитът, който е на власт в Брюксел и в съюзните столици, се сформира от все по-посредствени и безволеви политици: Юнкер, Туск и Могерини, Саркози и Оланд, Блеър, Камерън и Мей, Берлускони и Рици, и пр. (Меркел е по-сложна за обяснение, но също е зависим персонаж).
И ако в Европа се появи национално-отговорен държавник като Орбан, да не говорим за „тираните“ Путин и Ердоган, те тутакси биват сатанизирани като „недемократи” и хора без ценности (разбирай без „евроатлантически ценности”).
За да оценим правилно тази катастрофална ситуация е нужно да проследим как се стигна до нея.
От трите основни политически семейства в края на XIX и XX в. – консервативно, социалистическо и либерално – останаха само бледи следи.
След като през половината време на XX в. те управляваха едновременно в различни държави в Европа и света, след 1989 г. консерваторите и либералите смачкаха социалистите, а после либералите смачкаха и консерваторите: първите бяха обявени за ретроградни комунисти – недемократи, а вторите за национал-популисти, но също недемократи.

Накрая симпатичните в спомените ни либерали, останали сами да господстват, се превърнаха в либертарианци – диктатори. Който не приема техния еднополюсен свят, неограничения и тотален пазар и „евроатлантическите ценности” е враг на свободата и хуманизма. Отрича се социалното равенство и социалната справедливост на социализма, но се отхвърля и моралът, законността и социалната отговорност на консервативната буржоазия.

Налага се девизът на неолиберализма, че всеки е свободен сам да гради живота си и ако не успее, значи е некадърен и не заслужава обществото и държавата да го подпомагат.
Безродството на корпоративния неолиберален капитализъм води до пълно отричане ролята на държавата. Затова и натискът след 10 ноември 1989 г. бе „приватизация до дупка”. Налагането на прозападните „евроатлантически ценности” (клише без конкретно съдържание) се съпътства от тотална приватизация и реституция до пълен абсурд – всички дейности да се извършват от частни търговски дружества, работещи изключително в интерес на частния собственик.

Акционерният бизнес модел, на който политическата власт в годините на т. н. „пазарен капитализъм” и „гражданско общество” подчини целия обществен живот, наложи като първа цел на всеки бизнес мажоритарното господство, а като втора стъпка – осигуряване на монопол в отрасъла или дори в група отрасли.
Частният монопол е терор над обществения интерес и потребности, той ражда корупцията, а чрез нея и олигархията – съюз до пълно сливане на корпоративния капитал с политическата власт, при доминиращата роля на капитала.
За каква държавност, за каква духовност и за каква национална сигурност можем да говорим? При такива стуктура и управление на обществото ламтежът за печалба, все по-голяма и по-голяма, измества национални ценности и традиции като култура и изкуство, просвета и хуманизъм, семейство и деца, уважение към себеподобния и към обществото, респект към морала и честността, към скромността и патриотизма, и оттам води до тотална обществена деформация.
Училището, семейството и изкуството, които са стожери на възпитанието на младите поколения от времето на Атинската демокрация, през Възраждането до социалната държава на XX в., са отречени изцяло. Затова и тези, които днес управляват света, Европа и България нямат нужда от тях, за да са на власт.

Мaлокултурието, арогантността, приспособленичеството и преклонението към парите са достатъчни!? Моделът за подражание, който се налага е на безскрупулния, космополитен безполов бизнесмен и политик.
Научно-техническите достижения са тотално приватизирани и новите информационни технологии и манипулативни техники са оръжие за обогатяване на 1% от световната либералнокапиталистическа върхушка за сметка на останалите 99 % от човечеството.
Социалното разслоение расте, а то носи социален катаклизъм – в миналото селските войни, работническите революции, а днес масова радикализация на онеправданите и нарастващ ожесточаващ се тероризъм.

Tук е необходимо да се внесе уточнение на терминологията. Всяка една терминология има своя аксиоматика и базови понятия. Колкото и да се стреми неолибералният капитализъм да ги замества с поливалентен сленг (напр. „брюкселския език”, на които много се говори, без да се каже нищо) нормалните хора се разбират помежду си с ясни понятия, съждения и умозаключения още от Аристотел, през немската класическа философия и марксизма до Умберто Еко и Тома Пикети. Но на днешния „елит” не му е изгодно да се говори ясно и смислено.
Може много още да се каже в този дух, но това не отмества въпроса за изхода от настъпилата всеобща световна безизходица. Вечният въпрос е: Какво да се прави!? А отговорът е, че поради развитието на военните технологии и ядрената наука Световна война няма да има, защото тя ще унищожи света. Идеологически сблъсък подобен на този от XIX и XX в. също не е възможен – защото нито едно от трите идейни течения няма да повтори пътя, които е изминало заради неуспешните си досегашни опити да господства самостоятелно.

От тази гледна точка и обвиненията за минали грехове на левите или десните са безсмислени. Трябва да се гледа в бъдещето и да се гради Новият свят. Нужно е помирение и единение върху общи хуманни принципи, парламентарна демокрация и балансирани закони и ценности. Такива, които гарантират живота, името и честта на всеки човек: в духа на Хуманизма и Просвещението.

Изборът на пътя е на всеки народ – съобразно цивилизационния му модел: англосаксонски, романо-германски, славяно-православен, арабско-мюсюлмански, китайски и т. н. Всяка цивилизация има правото да живее. Съобразно своята история, релегия, традиции и ценности. И всеки народ и държава имат своите исконни интереси и право да ги отстояват пред останалия свят, уважавайки чуждите.
Това трябва да са правилата на XXI век – диалог и взаимоуважение! Свободата на духа трябва да е всеобща и неотменима на фона на висока компетентност и нравственост в държавните дела.
Нали така?!