Home Култура и изкуство Нека в изкуството да има по – малко „площадност“ и повече лично чувство. Едно интервю на Павлина Козарова
Нека в изкуството да има по – малко „площадност“ и повече лично чувство. Едно интервю на Павлина Козарова

Нека в изкуството да има по – малко „площадност“ и повече лично чувство. Едно интервю на Павлина Козарова

0
0

StudioPernik представя на своите читатели интервю в категория „Култура и изкуство“ с пернишката художничка Павлина Козарова. Съвсем наскоро тя откри първата си самостоятелна изложба в нашия град, която още може да се види в Арт – салона на Двореца на културата.

1.Разкажете за себе си с няколко думи?

Какъв хубав въпрос и труден същевременно. Щеше да ми бъде много по-лесно да отговоря на него до преди четири-пет години.

Родена съм преди малко повече от 52 години в Перник и до 14 – та си година живеех и учех тук.

След това, подобно на доста други мои връстници от нашия град, започнах да уча в София, където завърших средно и висше образование. Завършила съм Националната Природо-математическа гимназия, специалност „Математика“ с отличие, през 1984 година, и Факултета по информатика и математика на СУ „Климент Охридски“, през 1989 година. Смятах, че целия си професионален път ще прекарам в тези области – математика и софтуерни технологии.

В началото на професионалния си път започнах да правя научна кариера. В тези изключително тежки години за страната нямаше никакви средства за изследвания и наука, тъй че съдбата ми отреди друга посока за професионална изява.

Продължих развитието си в държавната администрация – в продължение на няколко години бях програмистка в Националния Център по Метрология към тогавашния Комитет по Стандартизация и Сертификация. През това време създадох семейство, роди се синът ни Димитър и аз реших да се посветя на неговото отглеждане. Така, че по-голяма част от този мой професионален период премина у дома и с детето. Това е един от най-прекрасните периоди в моя живот – досега в личен план, най-хубавият.

Като млад човек с желание нещата да се случват много динамично, когато се върнах отново на работа, установих, че ми е малко трудно да продължа да работя в държавната администрация. Въпреки, че Националният Център по Метрология и до днес е една уникална институция с традиции, с която всяка една страна може и трябва да се гордее, моите компетентности бяха встрани от основното ноу-хау на Центъра.

Ето защо, започнах да търся работа в частния бизнес, който в интересната и далечна 1997 година беше съвсем ограничен по обем и съвсем различен. Вероятно, съдбата ми е помогнала да открия най-подходящото място за професионалното ми развитие в този момент, защото ме харесаха от една българо-норвежка, съвсем нова и малка, софтуерна фирма. Започнах да работя в нея с огромното желание да напредвам в софтуерните технологии, но с течение на времето установихме с нейните собственици, че имам комуникационна дарба и дадености да се занимавам с маркетинга на фирмата. Което и правех в тази компания, в продължение на цели 10 години. „ИнтерКонсулт България“ е днес една от най-утвърдените на международния пазар български софтуерни фирми и до днес си остава място, което е много скъпо за мен. Удоволствие е да чета и слушам за постиженията на тази фирма и нейния екип. Оставих там много добри приятели, за цял живот.

Прекарах в бизнеса над 20 години – работила съм в няколко международни и български компании, основно в сектора на информационните технологии. Докато преди четири години не се върнах отново към детската си страст – рисуването.

  1. Вашата страст е рисуването. От кога се занимавате с изкуство?

Рисувам от съвсем малка. Винаги и навсякъде с гордост споделям, че съм възпитаничка на Пернишката художествена школа. Ученичка съм на покойния пернишки график Иван Войнов. Освен, че той ме научи на много неща в рисуването, ми предаде и своето отношение на преклонение пред природата и българското, към нашите малки градове и села, нашите стари къщи, нашите икони и стенописи  – всичко това, без което ние няма да сме същите като народ.

С рисуване започнах да се занимавам отново преди малко повече от четири години, след едно бизнес пътуване в чужбина. Тогава, докато се разхождах в един парк след участие в международен семинар, усетих непреодолимо желание да продължа да рисувам. Веднага след завръщането ми, закупихме със съпруга ми платна и бои. И така се започна отново, почти всеки ден.

Все повече рисуването се превръща от мое хоби в основно мое занимание.

  1. С какво бихте сравнили чувството да рисуваш?

Това е едно много лично усещане на свобода и реене в пространството и времето, което е трудно сравнимо с нещо друго. Може би – с полет на птица. Нещо като да сънуваш, че летиш.

  1. Съвсем скоро организирахте първата си изложба в Перник. Разкажете повече за нея?

Разбира се, мечтаех за това да направя самостоятелна изложба, но бях твърде фокусирана върху това да рисувам и не смятах, че това ще се случи така рано. Всъщност, първата ми самостоятелна изложба беше случайност. Появи се непредвидена възможност в графика на Арт салона в Двореца на културата в Перник и аз се включих с изложба, понеже имах готовност.

Селекцията в първата ми изложба включва 20 картини – натюрморти и пейзажи, маслена живопис, рисувани през последните две години. Това са арт спомени от наши семейни пътешествия в страната и в чужбина, и интериорни гледки от дома ни, който считам за наше убежище и любимо място. Има също и пейзажи с природни изгледи.

Имаме добрата традиция да правим арт пътувания в чужбина и да проучваме историята, културата, изкуството на други нации. В това намирам огромна мотивация за творчество и персонално развитие.

Обожавам цветята – в тези крехки, непретенциозни създания намирам вълшебство, красота и баланс за своето всекидневие. Мога да рисувам цветя всеки ден. Наслаждавам им се безкрайно. Считам, че природата е тази, която ни дава сила и която ни спасява от много неща – от прекалената урбанизация, от задълбаване в професионални проблеми, от диспропорции в личния ни живот. Природата е велик източник на вдъхновение за мен.

  1. Има ли културен живот в Перник според Вас?

В нашия град има и винаги е имало богат културен живот.

Още в близкото минало Пернишкият театър беше известен с добрите си постановки и артисти. Имахме великолепни театрална трупа и репертоар в продължение на много години.

В момента имаме прекрасен камерен оркестър, много любителски хорове и танцови състави, задружна художническа общност. Имаме няколко изложбени зали, които са почти винаги пълни. Не бива да забравяме и народните традиции – вече над 50 години сме домакини на международния маскараден фестивал Сурва.

Може би ни липсва достатъчно самочувствие и смелост, за да заемем своето достойно място в културния живот на страната. Не всичко е въпрос на средства – често личната мотивация и общата енергия да се постигат цели имат по-голям и устойчив ефект.

  1. Цени ли нашето общество изкуството?

Като държава ние закъсняваме от векове както с темповете, с които се развива изкуството ни, така и с отношението ни към изкуството – и поотделно като личности, и заедно като общество.

Ако конкретно говорим за изобразително изкуство, докато в Западна и Средна Европа се радват на Ренесансов подем от началото на 15 – ти век, нашата Ренесансова живопис започва с иконописните школи от 19 век, които си припомнят и развиват практики от времето на Втората българска държава. Нашето Рисувално училище е основано в самия край на 19 – ти век. Не са много съвременните български художници с творби, показвани в големите световни арт музеи и галерии, за съжаление.

При това положение, трудно може да очакваме масово позитивно възприятие на ролята на изкуството в обществото. Предстои ни страшно много работа, за да променим това отношение.

  1. Планувате ли да зарадвате Перник с още една изложба и бихте ли намекнали каква ще бъде нейната концепция?

Да, оттук занапред мисля редовно да участвам в общите арт изяви в нашия град и да, мисля още следващата година за нова самостоятелна изложба. Вероятно отново ще бъдат картини маслена живопис и най-вероятно ще бъдат вдъхновени от природата отново. Стилът все още не смея да избера, тъй като рисувам и експериментирам в различни посоки. Дано да имам време, енергия и сили да реализирам намеренията си.

  1. Вашата мечта в изкуството?

Аз вярвам, че предназначението на изкуството е да прави хората по-добри – заедно и поотделно.

Затова мечтая изобразителното изкуство да стига до повече хора в България, да започнем да го възприемаме като част от своето ежедневие и да се стремим да му се наслаждаваме все по-често, както у дома, така и в работна среда.

Мечтая си да има по-малко площадност и повече интимност в общуването ни с изкуството. Повече „искам“ и „може“, по-малко „трябва“.