Home Анализи и коментари Русия и САЩ ще се разберат, но в по – дългосрочен план, ЕС изгуби харизмата си, ние трябва да започнем да изискваме повече и от политиците, и от себе си
Русия и САЩ ще се разберат, но в по – дългосрочен план, ЕС изгуби харизмата си, ние трябва да започнем да изискваме повече и от политиците, и от себе си

Русия и САЩ ще се разберат, но в по – дългосрочен план, ЕС изгуби харизмата си, ние трябва да започнем да изискваме повече и от политиците, и от себе си

0
0

Имаме огромното удоволствие да предоставим на нашите читатели интервю – анализ с един от най – известните историци в България – проф. д – р Искра Баева.

Кратка визитка: проф. д-р Искра Баева е преподавател по съвременна световна история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Изследва историята на ХХ в. и по-специално процесите в Източна Европа, България, Студената война, преходите. Сред книгите ѝ могат да се изброят: „Източна Европа след Сталин 1953-1956 г.”, „България и Източна Европа”, „Източна Европа през ХХ век”, политическа биография на „Тодор Живков”.

  1. Проф. Баева, Вие сте историк и като такъв как оценявате днес геополитическата ситуация в света? Накъде вървим?

Отговор: За съжаление, ситуацията в Европа и света е много тревожна и тенденцията е към изостряне на многобройните конфликти, а не към тяхното уреждане. Четвърт век след края на Студената война, който беше наречен от американския политолог Франсис Фукуяма „край на историята” (сиреч окончателна победа на либарелизма над социализма), противопоставянето се върна с пълна сила. Сега обаче то не е между две европейски идеологии като либерализма и социализма, а много по-сложно и разнообразно от идейна и географска гледна точка. Най-видимият конфликт е онзи, който преди двадесетина години беше наречен от Самюъл Хънтингтън „сблъсък на цивилизации”, при който водещи са религиозните вярвания. Този сблъсък се изразява в настъплението на войнстващия ислямизъм срещу западната цивилизация, но това съвсем не е единственият конфликт по света. Към възхода на войнстващия ислямизъм можем да добавим множество регионални конфликти – напрежението между Европейския съюз и САЩ, от една страна, и Руската федерация, от друга; между КНДР и Корейската република, подкрепена от САЩ; продължаващият да загнива близкоизточен конфликт; икономическите и политическите сътресения в Латинска Америка; разпадането на държави от Северна Африка; хуманитарните кризи в Южен Судан, Сомалия, Нигерия и Йемен; териториалните спорове на Китай с повечето му съседи и т.н.

Така, че се намираме в хаос в международните отношения, от който би трябвало да се роди нещо като нов световен ред, без обаче в момента да могат да се видят контурите му. Едно е сигурно – Американският ред (Pax Americana) се оказа краткотраен.

  1. Как виждате отношенията Русия – САЩ, през призмата на спечелените от Доналд Тръмп президентски избори?

Отговор: Руско – американските отношения бяха силно обтегнати в резултат от Украинската криза и се превърнаха в една от важните теми в кампанията за избор на нов президент на САЩ. Специфичната позиция на Доналд Тръмп в кампанията създаваше усещането, че ако стане президент отношенията с Русия бързо ще се подобрят. Действително Тръмп спечели, макар че получи по-малко гласове в националния вот, но промяната в отношенията с Русия се оказа по –сложен въпрос. Защото Тръмп е аутсайдер за американската политика, не владее правилата и се оказа в кръгова отбрана. От една страна яростно го атакуват демократите, които трудно преживяват унизителната загуба от такъв човек, но от друга е под натиска и на републиканците, които в името на победата го припознаха като свой, но със скърцане на зъби. И сега виждаме съпротива срещу предложените от Тръмп кадри и масово противопоставяне на политическите му предложения. Това е контекстът, в който действа Тръмп и по отношение на Русия – съпротива от всички страни, лавина от недоказани, а и трудно доказуеми твърдения за намесата на руски правителствени фактори в американските избори. При това положение едва ли скоро можем да очакваме резки промени в отношенията между САЩ и Русия. Въпреки това мисля, че изменения ще настъпят, но в по – дългосрочен план. Логиката ми е, че САЩ, ЕС и Русия олицетворяват Запада, атакуван от ислямския тероризъм. Вътрешните конфликти само отслабват Запада в по – големия сблъсък, затова е необходимо обединение и единодействие. Надявам се, че тази логика ще надделее над регионалния или партийния интерес.

  1. Какво е, според Вас, бъдещето на ЕС с оглед на Брекзит, все по-налагащите се виждания за „Европа на две скорости“, последните актове на напрежение между Турция и Холандия?

Отговор: Настоящето и бъдещето на ЕС не е розово, но не мога да се съглася и с пророкуванията за скорошен крах на европейската интеграция. Доскоро ЕС изглеждаше като сбъдната мечта – най – успешната структура, осигурила половинвековен мир в Европа. Нещо повече, след края на Студената война към ЕС се обърнаха почти всички бивши членки на Източния блок и изглеждаше, че ЕС ще обхване целия европейски континент. Възходът беше видим, но скоро свърши. Всичко започна с глобалната финансова криза, дошла от САЩ, дълговите проблеми, намесата на ЕС в т.нар. арабска пролет, военните действия в Северна Африка и Близкия изток и породената от тях бежанска/миграционна вълна, която заля Европа. Добави се и конфликтът между Русия и Украйна, в който ЕС се намеси прибързано, еднопосочно и безрезултатно. Всичко това наруши светлия образ на ЕС, а бежанската вълна и терористичните атаки засилиха противоречията в съюза и стимулираха евроскептицизма. Повратна точка за бъдещето на ЕС несъмнено беше гласуването на британците за напускане – Брекзит. Това е така заради психологическия ефект – щом някой иска да излезе от общността, значи в нея съществува някакъв проблем. Приключи безусловната вяра в ЕС. Оттук нататък той трябва да се бори за бъдещето си. Част от тази борба е както „Бялата книга” на Юнкер, в която са описани пет варианта за развитие на ЕС, така и смяната на линията към Ердоган. Най – после европейските лидери осъзнаха в каква опасност се е превърнала ислямизацията на Турция. Но ми се струва, че това осъзнаване идва твърде късно, поне за привържениците на европейските ценности в Турция.

  1. Как влияят горепосочените глобални процеси на България?

Отговор: За съжаление, тези процеси не са благоприятни за България. Преди десет години България се присъедини към ЕС и усещането беше, че най – после сме направили правилния стратегически избор и сме намерили място в семейството на богатите. Днес всичко това не изглежда толкова сигурно. Не че изборът ни е бил неправилен, тъй като след саморазпускането на СИВ и Варшавския договор през 1991 г. за България нямаше друга алтернатива, освен да потърсим помощ и сигурност в западноевропейските организации. Проблемът е, че очакванията за бързо икономическо развитие и за национална стабилност не се осъществиха, вместо това се дестабилизира самия ЕС, а конфликтът на някои европейски страни с Турция поставя под въпрос и стабилността на НАТО. Така че – да. Глобалните процеси не са благоприятни нито за нашето вътрешно развитие, нито за националната ни сигурност.

  1. Смятате ли, че беше адекватно кабинетът „Борисов –2“ да подаде оставка след загубата на ГЕРБ на президентските избори?

Отговор: Нямаше законови основания за оставката на бившия премиер Бойко Борисов. Но политическа логика имаше. Борисов вече има дълга политическа биография и едно от основните му качества е бързата реакция при промяната на обществените нагласи. Достатъчно е да си припомним колко бързо подаде оставката на първото си правителство през 2013 г., когато започнаха масовите протести срещу него. Борисов е много чувствителен, не понася да губи, затова в края на миналата година се опита да изнуди българските граждани да гласуват за неговата кандидатка за президент Цецка Цачева със заплахата, че ако не я подкрепят ще подаде оставка. А след като това не стана, той нямаше голям избор – или трябваше да изпълни обещанието си и да подаде оставка, или да остане на поста, но да се подложи на обвинения, че е излъгал. При това положение логичният избор беше оставката, още повече че след предишната оставка от ГЕРБ спечелиха изборите. Вероятно Борисов се надява и сега да стане така. При всичките си недостатъци той има добър политически инстинкт и беше прав да подаде оставка, защото ако беше продължил да управлява, недоволството срещу него щеше да нараства и със сигурност щеше да изгуби тежко следващите избори. А сега вероятно ще има добър резултат.

  1. Какво Народно събрание можем да прогнозираме?

Отговор: Трудно и нестабилно. Никой днес не може да гарантира, че избраното на 26 март Народно събрание ще проработи и ще реализира пълния си мандат. Вероятно отново гласовете ще се разпръснат и в парламента ще влязат много партии, които трудно ще се договорят за съставянето на стабилно правителство. Вижте колко по – различно е положението в Холандия например. Там правителствата се съставят с участието на няколко партии и никой не вижда проблем. Докато тук думата коалиция се е превърнала в символ на корупия и лошо управление. Основната заслуга за това обаче е на бившия премиер Борисов, който изгради цялата си успешна политическа кампания през 2009 г. върху отрицанието на тройната коалиция. А сега виждаме последиците.

  1. Как виждате бъдещото правителство на Р България, възможна ли е широка коалиция, или нови избори?

Отговор: Като имам предвид обществените нагласи преди изборите, струва ми се, че ново правителство ще бъде съставено много трудно. Никоя партия не може да получи толкова гласове, че да направи самостоятелно правителство. Това означава, че новото правителство ще е коалиционно, но проблемът е каква коалиция може да бъде оформена. Ако погледнем програмите на партиите с най – голямо доверие сред обществото, ще видим, че повечето от тях са десни. Това прави дясната коалиция по – вероятна. Според мен, това не е добра перспектива за България, тъй като у нас много дълго управляват десни правителства и резултатите са налице – нарастване на социалното разслоение, бедността и безнадеждността. Но хората сами трябва да разберат какъв е интересът им. Ако не го направят, никой отвън не може да им помогне.

От днешна гледна точка голямата коалиция в България не ми изглежда възможна. Твърде голям компромис се изисква и от двете големи партии, да не говорим, че не мисля подобно решение за полезно за България. То размива отговорността и прави невъзможно за гражданите да се ориентират коя политика е по – полезна за обществото. Така че за мен новите избори са по – добрият вариант от голяма коалиция.

  1. Каквото и да е следващото правителство на България, то ще бъде изправено пред огромни предизвикателства: миграционен поток, „Европа на две скорости“, ниски доходи, хаос в здравеопазването, както и в образованието, ще се справи ли управленският елит?

Отговор: Не мога да кажа, това зависи от бъдещото правителство. Но със сигурност мога да припомня поуките от историята. Историческите примери говорят, че пред колкото по – големи предизвикателства се е изправяло обществото, толкова повече то се е мобилизирало за преодоляването им. Да, възможно е да се справим с всички предизвикателства, но само с разбирането, че се изискват максимални усилия от всички и че всеки трябва да жертва част от своя личен интерес в името на успеха на всички.

  1. На България ѝ предстои да издигне кандидатура на еврокомисар. Имаме ли шанс за добър ресор в Европейската комисия след прецедентите, които се създадоха с двете кандидатури за генерален секретар на ООН и бързото напускане на Кристалина Георгиева от ЕК?

Отговор: Шансовете ни намаляват с всеки изминал ден. Отсъствието на български комисар показва, че Еврокомисията може да работи и без такъв и това не е никак добре. В края на краищата, когато най – после предложим кандидатура, ще бъде създаден някакъв сектор, но едва ли ще бъде важен, защото този комисар тепърва трябва да навлиза в проблемите. Цялата ситуация с кандидатирането на Кристалина Георгиева за ООН беше голям провал на българското правителство и сега всички ще плащаме сметката за него.

  1. Споделете пред нашите читатели, като преподавател по съвременна история в Софийски университет, човек с широк мироглед и дълбоки познания, смятате ли, че България ще има най-после добро развитие, независимо коя партия спечели изборите?

Отговор: Откровено казано, историята не е учителка по оптимизъм. Тя по-скоро ни предупреждава за проблемите и опасностите, през които са преминавали различни народи и държави. Така че успокоението не може да дойде от миналото, а от надеждата в бъдещето. Но и надеждите сами по себе си не са достатъчни. Добро бъдеще за България е възможно само, ако като граждани станем достатъчно взискателни не само към политиците, а и към самите себе си. Добре е най – после да си зададем въпроса какво всеки от нас може да направи не само за себе си, за своето семейство, за своя град или село, а и за своята държава. Трябва да престанем да чакаме някой друг да се погрижи за нас. И, разбира се, оптимизмът може да дойде единствено от раждането на повече деца в България, за да имаме перспектива за развитие.

Искрено благодарим за отделеното време на проф. д – р Искра Баева!