Home Анализи и коментари Сп. Аспекто с пореден блестящ анализ за играта на световната сцена
Сп. Аспекто с пореден блестящ анализ за играта на световната сцена

Сп. Аспекто с пореден блестящ анализ за играта на световната сцена

0
0

Защо Доналд Тръмп не подаде ръка на Меркел?

Автор: Николай Николаев

Източник:

http://a-specto.bg/zasho-donald-trmp-ne-podade-rka-na-merkel/

Американският президент иска от Берлин да плати две сметки – вноската за НАТО и многомилиардния дефицит в търговията на САЩ с Германия

Дългоочакваната среща между новия американски президент Доналд Тръмп и германския канцлер Ангела Меркел се състоя в края на миналата седмица във Вашингтон. Наблюдателите се надяват да разчетат в резултатите от разговорите между двамата лидери последствията за бъдещето на Европейския съюз и НАТО, изборите в Европа и конфликтните точки в отношения ЕС-САЩ.

Вашингтонската визита на Меркел започна със символичното послание на Тръмп, че канцлерът не е сред най-желаните гости. Първоначалната дата, на която германският лидер трябваше да кацне в Щатите, беше внезапно отложена от американска страна поради лоши атмосферни условия. Този знак обаче не може да се сравни с дипломатическия конфуз, на който стана свидетел светът по време на самата среща. Съгласно американския протокол, задължителна част от всяка официална визита на чужд държавен лидер е фотографирането в Овалния кабинет на Белия дом. За всеки един акредитиран фотограф преминаването през многобройните проверки за сигурност и дългото чакане са голямата цена, която трябва да плати за наградата – кадрите на ръкостискащите се държавни лидери на фона на камината в Овалния кабинет. Ръкостискане между Меркел и Тръмп обаче изненадващо нямаше. В отговор на молбата на фотографите германският канцлер попита Доналд Тръмп дали е готов да стисне ръката ѝ. Първоначално американският президент не реагира по никакъв начин на поканата и продължи да гледа встрани. Тогава Ангела Меркел повтори молбата си, а Доналд Тръмп просто замълча. По-късно говорителят на Белия дом Шон Спайсър обясни пред списание „Шпигел”, че президентът не е чул какво му казва Меркел. За наблюдавалите видеото от Овалния кабинет стана съвършено ясно – Доналд Тръмп съзнателно отказа да подаде ръка на германския канцлер. Какво се крие зад демонстрацията на враждебност към Меркел и Германия? Налице ли е сериозна фрагментация в евроатлантическата общност?

Консерватизъм срещу либерализъм

Между Доналд Тръмп и Ангела Меркел съществува на първо място силна идеологическа вражда. Тя се пренася отвъд рамките на идеологемите и придобива подчертана геополитическа проекция. Става въпрос, разбира се, за обстоятелството, че след фиаското на Хилъри Клинтън на изборите в САЩ, Ангела Меркел се превърна в „лидера на свободния свят”, както я определя част от западната преса. Преведено на политически език това означава, че германският канцлер влиза в ролята на водач на либералния глобализъм, намиращ убежище в проекта за „Съединените европейски щати” – Европейския съюз. Глобализацията в нейната неолиберална форма, включваща дерегулации, свободна търговия и господство на транснационалния финансов капитал, беше отхвърлена на изборите в САЩ. Тя обаче живее с ритъма на пулса в Брюксел. Доналд Тръмп застана начело на консервативна политическа платформа, обявяваща се за национален суверенитет, икономически протекционизъм и традиционни ценности. „Тръмпизмът” влиза в остър конфликт с неолибералните догми. След референдума за излизане на Великобритания от ЕС и избора за президент на Тръмп конфликтът между либерали и консерватори получи отчетлива цивилизационна проекция. Така от едната страна на барикадата е континентална Европа с нейното германо-романско ядро на страните, наследници на империята на Карл Велики, а от другата – консервативната англосфера на англичани и американци. Визитата във Вашингтон на Ангела Меркел, водач на либерална Европа, срещна идеологическата враждебност на консервативна Америка под ръководството на Доналд Тръмп. Критиките на Тръмп към либералната миграционна политика на Меркел и отговорът на германския канцлер относно указа на Тръмп, забраняващ на граждани от 7 мюсюлмански страни да посещават САЩ, са само щрихи към този идеологически конфликт. В дълбочината на сблъсъка обаче има и друг, по-силен фактор. Както се оказва често на запад, когато се говори за идеи, става дума за пари. Когато не става въпрос за пари, става въпрос за много пари.

Германия трябва да си плати

За американския президент Доналд Тръмп съвместната пресконференция с германския канцлер Меркел започна с неволна грешка на езика: „Ние сме много могъща компания…” – обърка се президентът, но бързо се поправи – „Ние сме много, много силна страна.” С идването си на власт в Белия дом Доналд Тръмп даде заявка да сложи край на развиващата се в процеса на глобализация тенденция Съединените щати да се превръщат в пощенска кутия за транснационалния капитал. Докато глобализацията се налагаше с американски мускули, от това печелеха крупни корпорации и неколцина европейски и азиатски страни. САЩ пък губеха работни места, бизнеси и цели индустриални производства. Днес Тръмп управлява Съединените щати по същия начин както ръководи своите компании и първото, за което държи сметка е балансът на приходи и разходи. Два са големите „пасива” на отношенията ЕС-САЩ, разгледани с бизнес погледа на Тръмп. Цялата десетилетна политика на Вашингтон за подкрепа на структури като Европейския съюз и НАТО в хода на Студената война срещу Съветския съюз за новия президент днес означават само разходи.

На първо място такъв е въпросът за сигурността на европейските съюзници от НАТО. Доналд Тръмп се е сблъскал с проблема още в качеството си на крупен данъкоплатец. Съединените щати от години плащат милиарди долари за военни разходи, с които обезпечават не само своята сигурност, но и защитават Европейския съюз. Страните от ЕС се възползват от ситуацията като съкращават парите си за отбрана и ги насочват към други области на икономическия фронт. Така например Германия и Франция успяха да инвестират сериозно в самолетостроенето и още в началото на века европейският концерн „Еърбъс” измести като водещ производител американската компания „Боинг”. С други думи американските данъкоплатци плащат за сигурността на европейците, а със спестените пари Европа успешно се конкурира и в крайна сметка взима американски производства и работни места. Затова не е изненадващо, че Доналд Тръмп влезе в конфликт с Ангела Меркел по въпроса за отбранителните разходи. „Заявих на канцлера Меркел силната си подкрепа за НАТО, както и за необходимостта нашите съюзници в алианса да платят своя честен дял от разходите за отбрана”, каза той след първия им разговор във Вашингтон. Непосредствено след срещата Тръмп обяви, че „Германия дължи огромни суми на НАТО и САЩ трябва да получават повече за много силната и много скъпа отбрана, която предоставят на Германия.”

Американският президент има още един повод да демонстрира враждебно отношение към германския канцлер Меркел. Причината е колосалният търговски дефицит, който всяка година трупа САЩ в своята търговията с Берлин. За изминалата година германските производители са внесли в Америка стоки с 49 млрд. евро повече, отколкото техните американски колеги в Германия. За един икономически протекционист и радетел на силна национална икономика като Доналд Тръмп това означава само едно – САЩ вече няма интерес да субсидира германската икономика с неравностойна търговия. По време на пресконференцията във Вашингтон Тръмп обяви, че очаква САЩ да се справят „фантастично добре” в търговията с Германия. Американският държавен глава най-отговорно отправи заплаха към Меркел, че може би е дошло време търговските отношения между двете страни да се преразгледат. „САЩ бяха третирани несправедливо и това ще спре”, закани се Тръмп. Според него трябва да се изградят нови търговски отношения на двустранна основа, изолиращи наднационалните европейски институции. Всичко това означава за Меркел, че Доналд Тръмп е готов да подаде ръка на лидера на ЕС – Германия, при едно условие – Берлин трябва да плати вноса за НАТО и многомилиардния търговски дефицит на САЩ.

Значението на срещата между Меркел и Тръмп беше коментирано от водещи международни анализатори. Според „Ройтерс” тя е определяща за трансатлантическите отношения и бъдещето на НАТО и ЕС. Ако тази констатация е вярна, то изводът след демонстративния отказ на Тръмп да стисне ръката на Меркел може да е само един – евроатлантическата общност се пръска по шевовете. Американци и британци влизат в сериозен конфликт с либералния Европейски съюз, начело с Германия. В битката за пазари и производства ще се оформи новият световен ред в Европа. Както се пошегува Доналд Тръмп единственото общо между него и Ангела Меркел е това, че са били подслушвани от Барак Обама. В цялата тревожна ситуация има риск България да отпадне от ангажиментите на Западна Европа и САЩ. Превръщането на страната ни в далечна периферия сериозно заплашва с опасността София да попадне под влиянието на засилващ се натиск от югоизток.

StudioPernik изказва благодарност на редакцията на Аспекто за предоставения материал.