Home История и традиции Честит празник на именниците, на рибарите и моряците, на банкерите!
Честит празник на именниците, на рибарите и моряците, на банкерите!

Честит празник на именниците, на рибарите и моряците, на банкерите!

0
0

На 6 декември отбелязваме Никулден.

Празникът е в чест на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода.

Според народнохристиянския мит за подялбата на света на Св. Николай се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят – рибите и водните демони.

Според народните поверия именно Свети Никола носи първия сняг – падащ от дългата му бяла брада, а най-често бялата снежна зима пристига именно след 6 декември.

По традиция на празника се събира цялото семейство на трапезата, а тя не се вдига през целия ден. “Варвара вари, Сава пече, а Никола гости гощава“,  казва народната приказка.

Задължителен елемент в обредността през този ден е приготвянето на риба, чието тяло е покрито с люспи. Най-често това е шаран, тъй като според поверието шаранът е „слуга на Св. Никола“.

Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето, силни вълни пропукали пода й. Св. Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници.

Затова има обичай да се жертва шаран в чест на светеца. На този ден всеки трябва да си хапне риба. Народът казва: „На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе“.

Когато се приготвя шаранът или друга риба с люспи (мряна, платика), люспите не бива да се търкалят по земята и никой не бива да стъпва по тях, за да не го сполети беда.

Поверие ни учи, че в портфейлите се слага люспа от празничната риба, която носи късмет и пари.

Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки.

В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. На този празник се канят роднини, кумове и съседи и се освещава голяма трапеза. Никулденските благословии пожелават на стопанина имането му да се множи като люспите на рибата.

За празника се приготвя още никулденски колак, на който изобразявали кораб. За населението в Странджа никулденската трапеза съвпада с първата кадена вечер, за която се приготвят три варива и обреден хляб.

В народната представа Свети Никола носи първият сняг – разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Ако на Никулден се появи скреж, това е добре за зърнените култури. Известна е поговорката: „Днес му е денят, утре му е снегът“.

Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба.

Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпостранява в пределите на Византийската империя през ІІІ – ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.

Култът към Свети Никола като покровител на моряците и рибарите прониква рано и в българските земи. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси.

 

По Никулден свършвал и сезонът на есенния риболов, който се отбелязвал с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. Тъкмо на този ден ставало разделянето на пайовите (дяловите) между рибарите от спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето – за онези, които не са се върнали на брега.