Home История и традиции Честит празник, Перник! Да помним „баба мина“, която ни е дала развитието на нашия град!
Честит празник, Перник! Да помним „баба мина“, която ни е дала развитието на нашия град!

Честит празник, Перник! Да помним „баба мина“, която ни е дала развитието на нашия град!

0
0

Автор: Милена Милошева

„Мината Перник е черният бисер на хубавата българска земя. Тя е благодатен извор, от който свещеният труд на българския работник, подпомогнат от гения на родната техника, черпи ежечасно богатства, които влага в услуга на стопанския напредък и материалната култура на България. Бог на помощ!”

30.10.1924г.

Негово Величество цар Борис III, цар на българите, Златна книга на Мини Перник

 

С развитието на въгледобива и разширяването на мините в Мошино- пернишкия каменовъглен басейн, с царски указ N 402 от 26 юни 1929 г. село Перник е обявено за град. След почти седемвековно забвение селището отново възкръсва като градско средище. Историята на селището Перник започва от дълбока древност и представлява един низ от възходи и падения, но през всички времена то намира своето особено място в обществения, духовния и икономически живот на племената и народите, обитавали земите по Горна Струма. Това може да се свърже с много фактори. Географското му разположение е в котловина между три планини – Голо бърдо, Витоша и Люлин, в самото сърце на Балканския полуостров.

Развитието на минното дело в Перник започва през 1891г., когато е открита за експлоатация мина в Пернишкия район. Един век мината дава основно препитание на местните жители и не само на тях; работници, търсещи препитание намират своето достойно място в мината в селището на Кракра. Минното производство спомага селото да прерасне в град и да получи такъв статут; изгражда първите училища, театър, кино, читалище. Но тук няма да се спираме на историята на мините в Перник. Би ни отнело много време, а и не това е целта на настоящата работа. Въз основа на юбилейния сборник „50 години Мини Перник” тук ще бъде изложен минният празник – 19 октомври, превърнал се и в официален празник на града.

При един семеен излет на чиновниците и инженерите от мината, в околностите на близкото село Калкас, през 1903г., за първи път се споменава за създаване на празник на мината и избиране на светец – покровител на миньорите. Малко след това, инженерите Иван Симеонов, Ян Мечирж и Франц Скричка правят събрание и обмислят избора. Има предложение покровител да бъде Св. Прокопий, който е закрилник на миньорите в Чехия, но решили да го отпразнуват на 1 ноември, неделя, денят на Св. Иван Рилски. Инж. Иван Симеонов, като директор на мината, пише до Министерството на търговията следното писмо:

Управлението на мината с писмо №1725 от 23.07.1903г. се обръща към Министъра на търговията:

„Почти всички занаяти и заведения, както в странство, така и в България са избрали свой патрон-покровител на занаята или заведението, в чест на когото в течение на годината се избира и ден за честването му, било от всичкия еснаф на занаята, било от цялото заведение.

При всичко, че минното дело у нас датира от повече от 10 години, то си няма още свой патрон – покровител.

…….

След дълги обсъждания, поверената ми мина е избрала за свой покровител Св. Иван Рилски, а за ден, в който да се празнува той – 19 октомври.

…….

У нас, българите, няма, както казах по-горе, още избран покровител на минното дело и ако не се желае да се подражава на другите, желателно е да се избере за патрон – покровител на минното дело у нас Св. Иван Рилски. Защото в битописанието на Св. Иван Рилски се казва, че той е прекарал почти целия си живот в пещери – подземия, в каквито почти може да се каже, прекарваме и ние миньорите част от нашия живот.

……….

Това, което Ви докладвам г-н Министре, моля да се позволи на мината да празнува 19 октомври всяка година, като свой празник в чест на Св. Иван Рилски, през който ден ще се държат на миньорите главно сказки по минното дело.”

В отговор на това писмо, Мини Перник получава следния отговор: „По повод рапорта Ви от 23.07.1903г., съобщава Ви се, че се разрешава, щото поверената Ви мина да празнува всяка година деня 19 октомври, като свой празник, в чест на патрона си Св. Иван Рилски. За този ден най-добре ще бъде управлението на мината да разпорежда да се използва празника като се държат сказки на работниците главно по минното дело.”

В началото минният празник е бил единственото развлечение в мината, на което се събирали и управляващите, и работниците. Резултатът от насърчаване на сближаването на техническия персонал с работническия е задоволителен. Празникът на мината обаче, по това време не е имал тържествеността, която му се придава по-късно, когато Мини Перник са достигнали размерите на най-голямото държавно стопанско предприятие, след железниците.

Още същата година, 1903, покровителят на миньорите Св. Иван Рилски е  честван. Понеже на 1 ноември (нов стил) в Перник предстояли избори, минният празник е насрочен една седмица по-рано. От работниците е събран по 1 лев – за да се купят продукти за обяд. Работниците си правят голяма открита кухня в градинката пред бъдещото минно читалище. Сковават маси и пейки от дъски. На самия ден всички работници се събрали пред църквичката, където бил отслужен молебен. По същото време с влак от София пристига министърът на търговията Иван Салабашев. Тъй като

гарата се намира на голямо разстояние от сборния пункт на миньорите, министърът изпратил бележка до директора на мината инж. Симеонов, в която заявявал желанието си да произнесе реч пред работниците. Директорът му отговаря, че няма нищо против, само да не се правят днес предизборни агитации. В последвалата реч на министъра пред работниците, той изтъква значението на Мини Перник и на миньорския труд.

Празничният обяд се състоял, както вече беше споменато, в градинката на читалището. Управителят на мината и техническият персонал са между своите работници. Пеят се песни, играят се хора под звуците на местни музиканти, веселието продължава до вечерта.

Значението на празника е правилно възприето и от следващите управители на мината-те продължават традицията, като въвеждат и нови елементи. Вече има награди за отличили се работници, които в началото са скромни парични суми, по-късно са подарявани сребърни часовници за прослужени години.

По същото време се налага и девизът на миньорите „Бог на помощ!”. Има нещо действително силно в този девиз, който е взаимстван от чехите, а нашите миньори са го използвали по време на работата си в галериите. Инженерите и кондукторите започват да се поздравяват с него при срещите си в галериите и при влизането в рудниците. До толкова е било развито религиозното чувство у тогавашния работник, че той бързо възприема девиза и влизайки под земята го шепне и се прекръства. Сега девизът на миньорите е изписан над входа на всяка галерия и остава символ на милостта, с която Всевишният бди над опасните часове, които всеки миньор прекарва в работа в недрата на земята.

Източниците говорят за зараждането и развитието на миньорския празник в Перник. Тук е изложена историческата истина. Но има и легенди; легенди, в които има поне капка достоверност. Преданията разказват, че светията се е явявал на сън на пернишките миньори и им показвал къде да копаят, за да намерят повече въглища. Народната памет е съхранила и разказ за затрупани миньори, спасени от светлинката от кандилото на Свети Иван. Спасените спрели да ходят на работа на този ден, а по-късно казали и на своя директор, че не се явяват в рудника от почит към Свети Иван Рилски. В стари книги пък се посочва, че празникът бил предложен от чешките инженери, защото в тяхната родина имало ден, в който се отдава почит на тежкия миньорски труд.

Развитието на Перник като минно селище дава своето отражение на неговата архитектура. Разрастването на града и съвременната урбанизация водят до премахването на някои шедьоври, но има три акцента. Строежът на Минната църква започва през 1910 г. по идея на тогавашния директор на мината инж. Иван Симеонов, а нейното освещаване е извършено от епископ Варлаам в деня на минния празник 19 октомври 1919г. Стенописите в храма са дело на художниците Никола Маринов, Дечко Узунов и Александър Поплилов. Над входа на храма има прекрасна многоцветна мозайка с лика на Св. Иван Рилски, който е патрон на мината. 19 октомври от 80-те години на ХХ век е официален Ден на града.

Срещу църквата е сградата на минната дирекция. Построена е през 1932 г. по проект на архитектите Коста Николов и Илия Попов. Външно е оформена в неокласически маниер, а вътре се забелязват влияния на ранна готика. Часовниковата кула дълги години властва като височина над целия град. Часовниковият механизъм на кулата е система Бреге. Той е свързан с още 30 по – малки стенни часовници вътре в сградата и работи на електромеханичен принцип. Днес Св. Иван Рилски продължава да закриля Перник и перничани. 19 октомври е официален празник на града; посреща се с много тържества, включват се всички народни ансамбли, читалища и културни институции със своя програма; гостуват официални делегации от побратимените на Перник градове; концерти изнасят както местни изпълнители и състави, така и поканените от други части на страната и чужбина. През 2009 г., на празника на града, минната църква „Св. Иван Рилски” получи частица от мощите на светеца – патрон, още едно доказателство, че Перник не е забравил на коя обществена прослойка дължи индустриалното си развитие, получаването на градски статут, първите си театър, кино, читалище, професионална гимназия.

 

Източници:

Сборник „50 години Мини Перник”, 1941г.

Сборник „80 години Мини Перник”, 1971г.

Снимка: www.pernik.bg