Home Общество 9 септември – 78 години след това
9 септември – 78 години след това

9 септември – 78 години след това

0
0

Няма еднозначна историческа оценка за 9 септември 1944 г. Засега е невъзможно и да има. За социалистите, комунистите и наследниците на антифашистите 9 септември е празник. За други – черен ден в българската история.

В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на силите на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България скъсва с хитлеристка Германия.

9 септември 1944 г. слага край на една пагубна за страната ни политика, когато българското правителство, ръководено от Богдан Филов, участва на страната на нацистка Германия във Втората световна война.

Срамната страница от нашата история да сме съюзници на нацизма е затворена. Тази страница я затвориха българските антифашисти, които рискуваха спокойния си живот в името на държавата си и нейното бъдеще. Българските антифашисти бяха комунисти, земеделци, социалдемократи. Те бяха ятаци, партизани, те бяха млади и излязоха в името на справедливостта. Още по време на войната съпротивителните движения във всички страни са признати за съюзници на Антихитлеристката коалиция (СССР, САЩ и Великобритания). Именно заради българската въоръжена съпротива България, макар и победена държава и бивш съюзник на Третия Райх, излиза от войната с предвоенните си територии.

Ето накратко и пернишкото участие в антифашистката борба в България:

Народоосвободителната въстаническа армия и ЦК на БРП са в готовност за действия на територията на страната през 1944 г. Избухват вълнения в различни райони, като една от първите стачки е тази на пернишките миньори. Все пак, от такава пернишка миньорска стачка тръгва борбата за 8 часов работен ден в България. На територията на Пернишка област действат три партизански отряда – Трънският, Брезнишкият и Радомирският. Трънският партизански отряд е първи – формира се през 1942 г., а командир е Славчо Трънски. Заслуга на Трънският отряд е преустановяването на доставките на храна от Трън за частите на Вермахта в Югославия през 1943 г. Трънският партизански отряд е най – значимото партизанско формирование през 1944 г. и на 9 септември с.г. установява властта на ОФ в Трън, Брезник, Босилеград и околните села.

Радомирският партизански отряд се създава през 1944 г. с командир Славчо Радомирски и на 9 септември установява отечественофронтовската власт в с. Кондофрей, с. Гълъбник, с. Трекляно и в гр. Радомир.

Брезнишки партизански отряд е създаден също през 1944 г. и след 9 – ти влиза в състава на Първи гвардейски народоосвободителен полк, като взима участие в първата фаза на войната срещу нацистка Германия.

Отрядите от Пернишка област дават своя съществен принос в антифашистката борба. Дават и своите свидни жертви. Могили и паметници на партизаните, ятаците и антифашистите от Трън, Брезник, Радомир и др. са издигнати в цялата област. Това са места на паметта. На историческата памет, която вече 30 години се опитват да променят, да заличат, да омаловажат. Ние никога няма да забравим, че млади хора принесоха себе си в жертва в името на свободата и равенството. Днес дълбоко се прекланяме пред тяхната саможертва.

Благодарение на съветската победа при Сталинград от началото на февруари 1943 г. Червената армия започва бавно, но неотстъпно да напредва на Запад, което стимулира българската въоръжена съпротива. През 1943 г. в България е създадена Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА), която координира действията на партизанските отряди и бойните групи в различните краища на страната.